На всеки му се случват някакви неща, които предизвикват негативни емоции у него и повечето се опитват да ги потискат. Истината е, че колкото повече се стараеш да ги заровиш дълбоко в себе си, дори за малко да успееш да ги потиснеш, те в един момент ще изригнат от теб и ще стане по-зле. Затова е добре всичко да се преживява изцяло на момента. Ето няколко идеи как да се научиш да приемаш негативните чувства и как да извадиш най-доброто от тях.
Тъга. В животът е нормално тъгата да е присъства, също както и щастието. Всъщност тъжните сюжети (без значение дали във филмите, или в реалността) могат да ни накарат да се почувстваме по-добре. Тъгата не само ти помага да преосмислиш проблемите си, но и предизвиква специфичен неврохимичен ефект в мозъка. А гледането на тъжни сцени предизвиква секреция на окситоцин, който те прави по-състрадателна и благородна към околните. Да се чувстваш нещастна понякога е нормално и затова е нужно да познаваш и оценяваш тъгата си. Това обаче не означава, че трябва да прекараш часове съвсем сама в стаята си ближейки раните си. Социалната изолация е един от най-обичайните симптоми на депресията. Нежеланието да се занимаваш с нещата, които осмислят живота, докато не изчезнат всичките ти болезнени мисли и чувства, може да доведе до клинична депресия. Добре е тъгата да се приема като част от живота: да не се отрича или потиска. Дай шанс на тъжните си мисли да бъдат известно време част от живота ти и продължи напред по възможно най-обичайния за теб начин. Просто трябва да изживееш всичко до край и нещата ще се оправят.
Страх. Страхът е емоция със защитни функции, чиято задача е да те активизира, за да се справиш с потенциална опасност. Паник атаките и прекомерната тревожност на практика не се провокират от усещането за страх и тревога, а от продължителни във времето усилия те да бъдат потискани и избягвани. Колкото повече се опитваш да игнорираш страха, толкова по-интензивно става влиянието му върху теб. И толкова по-висок е рискът от развиване на депресия, прекомерена тревожност, зависимости и дори посттравматичен стрес.
Автор: Nadejda Atanasova